9.01.2021 г., 20:51

Безсрочно

957 0 0

 

Поробен в свойте грехове, 
страданията гълтам с шепи. 
И ако някоя, някога дойде, 
дали все още в хола шета?

 

Катеря като шерп живота. 
Все някой придружавам. 
Откраднах някак оборота 
и днес ли още продължавам?

 

Не мога без очи да гледам, 
но аз - безочливият смисъл, 
няма как любов да вземам, 
когато в друго съм орисан.

 

И днес се чудя как добутах 
до тези скръбни времена. 
Дали из вярата се лутах, 
между живота и смъртта?

 

Как искам да те надживея, 
съкровена тайна и мечта 
за безсмъртие след нея, 
когато пак ще долетя.

 

И песен някъде ще почне 
с ритмичен весел тон, 
и ще продължи безсрочно 
към звездите бардовски купон.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...