11 мая 2019 г., 17:34

Безстишие 

  Поэзия
426 0 1

Загребвам пръст от мъртвата земя,
в която са погребани безбройни спомени.
Сподавен глас, хриптящ в нощта,
раздира тихата агония.

 

Блещука там сама звезда,
зачената в небето каменно.
И в бурята една сълза 
се спря върху самотно рамо.

 

Удавих себе си в тъга,
но от трупа поникват радости.
Обвих се в ледена мъгла,
отгледах болка и омраза.

 

Душата, пълна с нищета,
не се свени от нищо казано.
Отивам там, отвъд стиха -
и всяко чувство е напразно.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??