17 окт. 2008 г., 01:36

Безсъници

1.2K 0 10
Промушиха ме мисли.
Неочаквано.
Болезнено.
А ако си отиде любовта?!
Впиха се във мен като змии.
Смъртоносни.
И ми пиеха бързо от кръвта.
Заседнаха във мен като бурени.
Поправиха си път,
до моята душа.
Хаотични.
И непредсказуеми,
Изсмукваха живота,
призовавайки смъртта.
Промушиха ме снощи мисли.
Несломими,
но те не победиха любовта.
Тя ще пребъде
и ще се запази,
завинаги във нашите сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...