17 окт. 2008 г., 01:36

Безсъници

1.2K 0 10
Промушиха ме мисли.
Неочаквано.
Болезнено.
А ако си отиде любовта?!
Впиха се във мен като змии.
Смъртоносни.
И ми пиеха бързо от кръвта.
Заседнаха във мен като бурени.
Поправиха си път,
до моята душа.
Хаотични.
И непредсказуеми,
Изсмукваха живота,
призовавайки смъртта.
Промушиха ме снощи мисли.
Несломими,
но те не победиха любовта.
Тя ще пребъде
и ще се запази,
завинаги във нашите сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...