Безсъние
Не мога да заспя... и часовете
протягат гърбовете си към мен,
самотен, търся бреговете
на ден, със тебе споделен...
Жадувам мигове на обич
и нежност дива в утринта,
ръцете ти - красива роба,
да ме обличат с топлина...
Да ме изпиваш с тръпни устни,
по кожата ти да творя,
да виждам - просто как притихваш
на мъжките ми рамена...
Как искам сладките ти тайни
да ме очакват всяка нощ
и нежно аз да ги разкривам -
да съм добър и много лош...
Да ме издигаш като полет,
да си ми слънчево небе,
да те превърна в бяла пролет
и в най-пенливото море...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
