Безсъние II

Поэзия » Другая

1.1K 1 8

Сънят сред ситен грохот ще умре,

тя, всяка мисъл дава своя жертва.

Тревога. Студ. Пречупени криле.

Умиращи звезди. Любов. Надежда.

И всеки допир ражда светлина.

Необяснимо нужна. Непонятна.

Нетрайна. Уязвима. Нежността

се връща в нас. А ние сме по-жадни.

Ненужно би било да отречем,

затваряйки очи, макар за кратко.

Това, което трябва да дадем,

излишно е да искаме обратно…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

radiola (Рада Димова)

Талантливка!!!

2015-10-25T09:20:48+02:00
magnum (Венцислав Янакиев)

И всеки допир ражда светлина.
Необяснимо нужна. Непонятна.
---
Тази част от произведението ти много точно описва чувствата, които поражда у мен допира с поезията ти! Ева!

2014-11-21T19:18:46+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Интересното е /което е с ранг на природен закон/, че точно когато даваме без да искаме да ни се върне даденото обратно, получаваме /от небето/ винаги повече, отколкото сме дали. Бих казал: Хвърли добро, то ще поскита и ще те намери!

Поздрав!

2014-11-21T14:50:54+02:00
Самодива (Вики)

Аплодисменти и от мен!

2014-11-21T11:44:36+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Много хубав стих!

2014-11-21T11:29:27+02:00