eva_32 (Ева Корназова)
110 774
20 нояб. 2014 г., 23:39

Безсъние II 

  Поэзия » Другая
837 1 8

Сънят сред ситен грохот ще умре,

тя, всяка мисъл дава своя жертва.

Тревога. Студ. Пречупени криле.

Умиращи звезди. Любов. Надежда.

 

И всеки допир ражда светлина.

Необяснимо нужна. Непонятна.

Нетрайна. Уязвима. Нежността

се връща в нас. А ние сме по-жадни.

 

Ненужно би било да отречем,

затваряйки очи, макар за кратко.

Това, което трябва да дадем,

излишно е да искаме обратно…

© Ева Корназова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Талантливка!!!
  • И всеки допир ражда светлина.
    Необяснимо нужна. Непонятна.
    ---
    Тази част от произведението ти много точно описва чувствата, които поражда у мен допира с поезията ти! Ева!
  • Интересното е /което е с ранг на природен закон/, че точно когато даваме без да искаме да ни се върне даденото обратно, получаваме /от небето/ винаги повече, отколкото сме дали. Бих казал: Хвърли добро, то ще поскита и ще те намери!

    Поздрав!
  • Аплодисменти и от мен!
  • Много хубав стих!
  • "Умиращи звезди. Любов. Надежда.
    И всеки допир ражда светлина." Много е нежно!
  • "Това, което трябва да дадем,
    излишно е да искаме обратно… "

    Хареса ми, Ева!
  • Красиви думи на ръба на утрото,
    (а от съня ни вопъл, нито стон).
    Каквито и лица да са пропуснати
    ще ги навакса светлото с любов...

    Аплодисменти, Ева!
Предложения
: ??:??