29 окт. 2019 г., 08:31

Безсъние в лятна нощ... (приказка за пораснали)

459 0 0

 

Безсъние в лятна нощ...

(приказка за пораснали)

                                        на Е...

 

С крила от вятър над Земята слиза

замислена Вселена от мечти

и се подрежда нереално близо

в съзвездия Безброя от звезди...

 

Денят отива си горещ и тръпнещ,

но нежен хлад довява вечерта,

не се плаши до мен ако замръкнеш –

ще е разкошна приказка нощта...

 

Вълшебствата сами ще дойдат, Скъпа –

дори ония ставали без нас:

и тихомълком сенки ще пристъпят

на принцове, принцеси в късен час...

 

Дори Духът от Лампата не може

повикан от самият Аладин,

такива чудеса да ти предложи,

щом тази нощ сега я споделим...

 

А най-невероятното вълшебство

на лудата и толкоз лятна нощ

е, че Съдбата срещна ни естествено:

без феи, без орисници... В разкош...

 

Не искам да заспиваш сто години

(то все едно ще бъде да умреш!)

и за това във у́нес прегърни ме

и будни ще сме във нощта с копнеж!...

 

Вложи́ в нощта чаровност и кокетство,

по вятърът със смях го разпилей

и на безсънието прегърни Вълшебството

под звездният небесен полюлей!...

 

... От неизвестната жена открила

най-чудната от тайните веднъж,

че тя в света е най-красивата

за най-добрият от добрите мъж:

 

– един към друг тъй дълго сме вървяли

за да се срещнем в тази нощ и виж

щастлив ще е на приказката Края

щом ти ми се безкрайно довериш...

 

И ще се сбъдне днес каквото е Предсказано:

–„Да срещна най-красивата жена!...“

 

... Щом както в притча поколения предавана –

ти легнеш върху мойте колена...

 

28.10.2019.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...