rumar (Бубето)
3 56
3 февр. 2010 г., 09:32

Безсънна 

  Поэзия » Любовная
1746 0 7

Не бих могла, ако не пиша,

сами отронват се в нощта

и воплите, и трудното ми дишане,

далече си, а аз не спя...

 

Защо погубваме душите си

и страдаме във самота,

ще дойде ли надежда в дните ни,

или ще чакаме - повярвали във чудеса?!

 

Прости ми, аз съм вечно бързаща,

не слагай в пазвите ми грехота.

Жена съм - окрили душата ми завързана

и затопли сърцето ми със обичта!

 

Не знам аз стихове ли пиша,

или сълзите си във строй редя?!

Изчезна пърхащата волна птица,

която пееше и носеше слънца.

 

Мечтаем и дори не смеем

на думите си да намерим свян.

Ти - огъня запалил в мене,

аз - грешница, която не заспа...

 

 

© Бубето Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??