Не бих могла, ако не пиша,
сами отронват се в нощта
и воплите, и трудното ми дишане,
далече си, а аз не спя...
Защо погубваме душите си
и страдаме във самота,
ще дойде ли надежда в дните ни,
или ще чакаме - повярвали във чудеса?!
Прости ми, аз съм вечно бързаща,
не слагай в пазвите ми грехота.
Жена съм - окрили душата ми завързана
и затопли сърцето ми със обичта! ...