Безсънна
Не бих могла, ако не пиша,
сами отронват се в нощта
и воплите, и трудното ми дишане,
далече си, а аз не спя...
Защо погубваме душите си
и страдаме във самота,
ще дойде ли надежда в дните ни,
или ще чакаме - повярвали във чудеса?!
Прости ми, аз съм вечно бързаща,
не слагай в пазвите ми грехота.
Жена съм - окрили душата ми завързана
и затопли сърцето ми със обичта!
Не знам аз стихове ли пиша,
или сълзите си във строй редя?!
Изчезна пърхащата волна птица,
която пееше и носеше слънца.
Мечтаем и дори не смеем
на думите си да намерим свян.
Ти - огъня запалил в мене,
аз - грешница, която не заспа...
© Бубето All rights reserved.
