3 feb 2010, 9:32

Безсънна 

  Poesía » De amor
1747 0 7

Не бих могла, ако не пиша,

сами отронват се в нощта

и воплите, и трудното ми дишане,

далече си, а аз не спя...

 

Защо погубваме душите си

и страдаме във самота,

ще дойде ли надежда в дните ни,

или ще чакаме - повярвали във чудеса?!

 

Прости ми, аз съм вечно бързаща,

не слагай в пазвите ми грехота.

Жена съм - окрили душата ми завързана

и затопли сърцето ми със обичта!

 

Не знам аз стихове ли пиша,

или сълзите си във строй редя?!

Изчезна пърхащата волна птица,

която пееше и носеше слънца.

 

Мечтаем и дори не смеем

на думите си да намерим свян.

Ти - огъня запалил в мене,

аз - грешница, която не заспа...

 

 

© Бубето Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??