Безсънно...
Безумно ми се спи, ала не мога...
И липсваш ми във сънища дори.
Обземат ме събудени тревоги –
не идваш и след падащи звезди.
Не мога да заспя. И май не искам.
Така поне Луната ме залъгва,
тъй както и вълкът по нея вие,
така и аз, че с теб не ще да бъда...
Причуват ми се морските вълни.
(Не знам, а може би наистина.)
И шепотът на нежния вечерен бриз,
погалил те на залез по косите...
Без теб не ми се ляга още.
Докосвам те докато пиша стихове.
Такива ще ми бъдат нощите.
Ужасно дълги. От самотно тихите...
Danny Diester
(Стихопат.)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
