Dec 22, 2019, 9:09 AM

Безсънно...

  Poetry » Love
1.5K 2 3

Безумно ми се спи, ала не мога...

И липсваш ми във сънища дори. 

Обземат ме събудени тревоги – 

не идваш и след падащи звезди.

Не мога да заспя. И май не искам. 

Така поне Луната ме залъгва, 

тъй както и вълкът по нея вие, 

така и аз, че с теб не ще да бъда... 

Причуват ми се морските вълни. 

(Не знам, а може би наистина.) 

И шепотът на нежния вечерен бриз, 

погалил те на залез по косите... 

Без теб не ми се ляга още. 

Докосвам те докато пиша стихове. 

Такива ще ми бъдат нощите. 

Ужасно дълги. От самотно тихите... 

 

Danny Diester 

(Стихопат.) 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...