Безсънно...

Dec 22, 2019, 9:09 AM

Poetry » Love

1154 2 3

Безумно ми се спи, ала не мога...

И липсваш ми във сънища дори.

Обземат ме събудени тревоги –

не идваш и след падащи звезди.

Не мога да заспя. И май не искам.

Така поне Луната ме залъгва,

тъй както и вълкът по нея вие,

така и аз, че с теб не ще да бъда...

Причуват ми се морските вълни.

(Не знам, а може би наистина.)

И шепотът на нежния вечерен бриз,

погалил те на залез по косите...

Без теб не ми се ляга още.

Докосвам те докато пиша стихове.

Такива ще ми бъдат нощите.

Ужасно дълги. От самотно тихите...

Danny Diester

(Стихопат.)

Please sign in with your account so you can comment and vote.