22.12.2019 г., 9:09 ч.

Безсънно... 

  Поезия » Любовна
5.0 / 10
1287 2 3
Безумно ми се спи, ала не мога...
И липсваш ми във сънища дори.
Обземат ме събудени тревоги –
не идваш и след падащи звезди.
Не мога да заспя. И май не искам.
Така поне Луната ме залъгва,
тъй както и вълкът по нея вие,
така и аз, че с теб не ще да бъда...
Причуват ми се морските вълни.
(Не знам, а може би наистина.)
И шепотът на нежния вечерен бриз,
погалил те на залез по косите... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
  • Ако сърцето ми угасне наранено, недей тъгува, просто замълчи. Ще бъда в тишината спотаена или сълзат...
  • Кристален звън и блясък на сребро. Под трепетния звук на клавесина танцува пак, танцува Пиеро, опиян...
  • Огънят ти, момко, не гори - сухи съчки трябват и огниво, за да лумне пламък, да искри… Или… палещ вз...

Още произведения »