17 нояб. 2007 г., 11:23

Безсънно

Поэзия » Философская

1.2K 0 26

Спусне ли се тайнствен здрачът,
властна - грабва ме нощта.
А душата тихо плаче
за изгубени неща -
за помръкнали надежди
и несбъднати мечти...
Чезне перлената нежност,
а животът си лети...
Пак разпъват ме въпроси
и не мога да заспя...
Болката в душата нося.

... И се ражда песента...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mimitenedi (Мария Борисова)

Пишеш наистина красиво и живо, поздравявам те от сърце!

2007-11-28T19:52:30+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Болката е,за да я преодолеем,да оценим , да се насладим на ентусиазма,вдъхновението,окрилеността,които идват след нея.Идеята е намерила ярко превъплъщение в съдържанието на творбата.

2007-11-19T19:25:46+02:00
Индиана (Криси)

Песен нежна, лекокрила,
във сърце ти се е свила,
пръска обич, доброта,
за да грее във нощта.

Феичка, благодаря!!!

2007-11-18T15:15:32+02:00
PLACEBO (Евгения Маринчева)

Няма как да оценим светлото раждане на песента... ако ги няма всички други недотам добри неща... Зная, че няма как да не се завръщаме към миналото, но... да гледаме напред! А към миналото - с благодарност! По-голям Учител от него няма в живота!
Харесвам много стиховете ти, такава дълбока философия крият!
Нека да е здраве и любов!

2007-11-18T09:48:42+02:00
Nella_gold (Нели )

Феичка, страхотно е! И аз често май изпадам в такова състояние!

2007-11-18T08:11:15+02:00