Картина в тежка, плътна рамка,
с хиляди отенъци във нея
използва красотата за примамка,
в слепота и вяра безумецът я следва.
А той, във плен на слепотата,
прави опит очите да отвори,
но лишена е от зрение душата,
тя може само да говори.
И като истински художник
рисува му картина на стената.
В тежки рамки станал е заложник,
веднъж щом опознал е самотата!
А безумецът, в своя свят притихнал,
на сърцето забранява да се бори...
а дали е истински обичал,
или някак свикнал е да спори...
Неук за обичта с корона,
втренчил поглед в чуждата картина.
Преди да седне, сваля я от трона,
безумецът не вижда своята любима!
© Ваня Йорданова Все права защищены