31.10.2015 г., 14:53

Безумец

678 0 0

Картина в тежка, плътна рамка,

с хиляди отенъци във нея

използва красотата за примамка,

в слепота и вяра безумецът я следва.

А той, във плен на слепотата,

прави опит очите да отвори,

но лишена е от зрение душата,

тя може само да говори.

И като истински художник

рисува му картина на стената.

В тежки рамки станал е заложник,

веднъж щом опознал е самотата!

А безумецът, в своя свят притихнал,

на сърцето забранява да се бори...

а дали е истински обичал,

или някак свикнал е да спори...

Неук за обичта с корона,

втренчил поглед в чуждата картина.

Преди да седне, сваля я от трона,

безумецът не вижда своята любима!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...