Oct 31, 2015, 2:53 PM

Безумец

  Poetry » Love
681 0 0

Картина в тежка, плътна рамка,

с хиляди отенъци във нея

използва красотата за примамка,

в слепота и вяра безумецът я следва.

А той, във плен на слепотата,

прави опит очите да отвори,

но лишена е от зрение душата,

тя може само да говори.

И като истински художник

рисува му картина на стената.

В тежки рамки станал е заложник,

веднъж щом опознал е самотата!

А безумецът, в своя свят притихнал,

на сърцето забранява да се бори...

а дали е истински обичал,

или някак свикнал е да спори...

Неук за обичта с корона,

втренчил поглед в чуждата картина.

Преди да седне, сваля я от трона,

безумецът не вижда своята любима!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...