15 нояб. 2012 г., 23:12

Безумен полет

583 0 0

Спри ме някъде по пътя,
не мога повече така -

безумно да се смея,

а отвътре в болка да кънтя.

 

Спри ме някъде в мъглата,

хвани ме за ръка -

не издържам да говоря,

а отвътре да мълча.


Спъни ме някъде в бърза крачка

и после ме вдигни -

уморих се света насън да обикалям,

а все на място да стоя.

Ела до мен и продължавай.

Очите ми в слънцето ги отрази,

издигни ги нависоко,

та болката да се стопи.

Ще си налея жълта светлост,

в сърцето ще я потопя

и приказки ще ти разказвам,

докато на гърдите ти заспя.

И пак в бегом ще продължавам,

ще достигам чужди светове,

но няма за измислици да съжалявам,

полетяла нависоко, откраднала небесните криле.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...