15 nov 2012, 23:12

Безумен полет

  Poesía
586 0 0

Спри ме някъде по пътя,
не мога повече така -

безумно да се смея,

а отвътре в болка да кънтя.

 

Спри ме някъде в мъглата,

хвани ме за ръка -

не издържам да говоря,

а отвътре да мълча.


Спъни ме някъде в бърза крачка

и после ме вдигни -

уморих се света насън да обикалям,

а все на място да стоя.

Ела до мен и продължавай.

Очите ми в слънцето ги отрази,

издигни ги нависоко,

та болката да се стопи.

Ще си налея жълта светлост,

в сърцето ще я потопя

и приказки ще ти разказвам,

докато на гърдите ти заспя.

И пак в бегом ще продължавам,

ще достигам чужди светове,

но няма за измислици да съжалявам,

полетяла нависоко, откраднала небесните криле.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...