15 дек. 2012 г., 20:12

безумие 

  Поэзия » Другая
682 0 1

С настъпването на нощта

обзема ни безумие.

Луната пак изгрява 

и ний пак я обвиняваме.

С очи невиждащи се взираме

и търсим себе си във мрака.

Часовете си минават.

Часовникът тиктака.

Мълчанието ни измъчва,

душите ни разкъсва.

Все повече се отчуждаваме и

всичко ни е безразлично.

© Лилия Цветкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??