безумие
960
0
1
С настъпването на нощта
обзема ни безумие.
Луната пак изгрява
и ний пак я обвиняваме.
С очи невиждащи се взираме
и търсим себе си във мрака.
Часовете си минават.
Часовникът тиктака.
Мълчанието ни измъчва,
душите ни разкъсва.
Все повече се отчуждаваме и
всичко ни е безразлично.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Цветкова Все права защищены
