безумие
968
0
1
С настъпването на нощта
обзема ни безумие.
Луната пак изгрява
и ний пак я обвиняваме.
С очи невиждащи се взираме
и търсим себе си във мрака.
Часовете си минават.
Часовникът тиктака.
Мълчанието ни измъчва,
душите ни разкъсва.
Все повече се отчуждаваме и
всичко ни е безразлично.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лилия Цветкова Todos los derechos reservados
