Dec 15, 2012, 8:12 PM

безумие 

  Poetry » Other
683 0 1

С настъпването на нощта

обзема ни безумие.

Луната пак изгрява 

и ний пак я обвиняваме.

С очи невиждащи се взираме

и търсим себе си във мрака.

Часовете си минават.

Часовникът тиктака.

Мълчанието ни измъчва,

душите ни разкъсва.

Все повече се отчуждаваме и

всичко ни е безразлично.

© Лилия Цветкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??