безумие

Poetry » Other

965 0 1

С настъпването на нощта

обзема ни безумие.

Луната пак изгрява

и ний пак я обвиняваме.

С очи невиждащи се взираме

и търсим себе си във мрака.

Часовете си минават.

Часовникът тиктака.

Мълчанието ни измъчва,

душите ни разкъсва.

Все повече се отчуждаваме и

всичко ни е безразлично.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

piccola (Лакрима)

И това ми хареса,браво на теб!!!

2013-10-08T09:50:08+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0