15.12.2012 г., 20:12 ч.

безумие 

  Поезия » Друга
700 0 1

С настъпването на нощта

обзема ни безумие.

Луната пак изгрява 

и ний пак я обвиняваме.

С очи невиждащи се взираме

и търсим себе си във мрака.

Часовете си минават.

Часовникът тиктака.

Мълчанието ни измъчва,

душите ни разкъсва.

Все повече се отчуждаваме и

всичко ни е безразлично.

© Лилия Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??