Безумие

30 мая 2009 г., 18:20

Поэзия

556 0 3

Погледнах и видях през светлината,

очите ти се отразиха в моите.

Докосна ме и лъч прониза ми душата,

заспала до безумие в покоите.

Сърцето ми превърна се във музика

и затрептя в мелодия от ноти.

А лед и огън в чуден танц танцуваха

и сляха се в едно във лунни нощи.

В миг звук от плачеща камбана,

докосна с писък тишината.

Ти вслуша се във нейната покана,

остáви ме, боли, боли душата…

Не искам любовта, която

обсебва, и изгаря, и обрича,

нима не виждаш в мен жената,

която те желае, страда и обича.

Вземи ме - истинската, цялата,

не се задоволявай само с тялото.

Избирай нея или мене – бялата,

какво решаваш – твое си е правото.

И погледни ме с онзи поглед,

пълзящ по тялото ми с похот,

превръщайки от малка бучка лед,

мечтите ми във капчица живот.

Не искам да загубя любовта ти,

люби ме за последно, до възбуда.

Когато утре няма да е наше,

аз пак ще те обичам до полуда.

Дихание, наречено любов,

в звезда се прероди при пълнолуние,

ридаеща ще чуеш моя зов,

от дъх превърнал се в безумие!

petinka67 (Петя Кръстева)

2009-05-31T09:16:49+03:00

На места се сменя ритъма, но като цяло е чудесен!
И аз като... "колежките"!
yotovava (Валентина Йотова)

2009-05-30T19:48:06+03:00

И аз мисля същото,ако избегнеш някои клишета, ритъмът ти е чудесен, успяваш да поставиш на противоположни полюси събитията... Пиши! Поздравявам те.
doreto66 (Дора Павлова)

2009-05-30T18:25:01+03:00

Има добри моменти в текста.