Безумие
Твоята обич била е безумие на моето сърце,
Някаква несподелена лудост, заради която
фалшива е била усмивката на моето лице,
като в приказките - имало едно време, когато...
Сезоните идват и отминават,
Промени настъпват, но не и в мен...
Любовите идват с гръм, заминават,
Опустошават душата ми и... после ”the end”…
В очите ти не виждам вече онзи плам,
който пазеше само за мене,
защото... Ти спря да ме виждаш,
когато аз погледнах по–дълбоко в тебе...
Дори да отидеш на толкова далеч от мен,
че да искаш да не си те спомням вече,
сърцето ми на твоето завинаги ще бъде в плен,
късно е да спра да те обичам, някой ме обрече...
Аз никога няма да мога да ти кажа сбогом,
опитах се да го опиша, да го нарисувам и то не веднъж,
на най–сладката болка пак себе си обричам
и за теб винаги ще ми напомнят слънце, дъжд...
Аз знам - нашите пътеки винаги ще бъдат разделени,
но на мен ми стига туй, че ти го знаеш –
аз умея мълчаливо да обичам,
докато не свърши и дъждът, и слънцето във мене...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Тодорова Все права защищены
