bebka_snake (Надя Тодорова)
25 57
Mar 16, 2011, 12:20 AM

Безумие 

  Poetry » Love
1301 1 5

Твоята обич била е безумие на моето сърце,

Някаква несподелена лудост,  заради която

фалшива е била усмивката на моето лице,

като в приказките - имало едно време, когато...

 

Сезоните идват и отминават, 

Промени настъпват, но не и в мен...

Любовите идват с гръм, заминават,

Опустошават душата ми и... после ”the end”…

 

В очите ти не виждам вече онзи плам,

който пазеше само за мене,

защото... Ти спря да ме виждаш,

когато аз погледнах по–дълбоко в тебе...

 

Дори да отидеш на толкова далеч от мен,

че да искаш да не си те спомням вече,

сърцето ми на твоето завинаги ще бъде в плен,

късно е да спра да те обичам, някой ме обрече...

 

Аз никога няма да мога да ти кажа сбогом,

опитах се да го опиша, да го нарисувам и то не веднъж,

на най–сладката болка пак себе си  обричам

и за теб винаги ще ми напомнят слънце, дъжд...

 

 

 Аз знам - нашите пътеки винаги ще бъдат разделени,

но на мен ми стига туй, че ти го знаеш –

аз умея мълчаливо да обичам,

докато не свърши и дъждът, и слънцето във мене...

 

 

 

 

 

 

 

© Надя Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??