30 сент. 2008 г., 16:22

Безумие, наречено Любов 

  Поэзия
637 0 3
 

Ти си моят наркотик.

Когато не те видя - агонизирам.

Страдам, не мисля, не виждам,

когато от кожата ти не вдишвам.

Опиянявам се от желание,

гърча се в опиумно страдание,

хазартно те мразя - до слабост,

обичам те - до безрадост.

Ти си моят наркотик,

ти си моята карма... мечтание,

ти си моето скрито ридание.

.......................................

Ядно в строфата надничам,

искам да те залича!

Наркотико мой - съдба!

© Дита Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??