Безумие, наречено Любов
Ти си моят наркотик.
Когато не те видя - агонизирам.
Страдам, не мисля, не виждам,
когато от кожата ти не вдишвам.
Опиянявам се от желание,
гърча се в опиумно страдание,
хазартно те мразя - до слабост,
обичам те - до безрадост.
Ти си моят наркотик,
ти си моята карма... мечтание,
ти си моето скрито ридание.
.......................................
Ядно в строфата надничам,
искам да те залича!
Наркотико мой - съдба!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дита Все права защищены
Прекрасен стих
