Безумие, наречено Любов
Ти си моят наркотик.
Когато не те видя - агонизирам.
Страдам, не мисля, не виждам,
когато от кожата ти не вдишвам.
Опиянявам се от желание,
гърча се в опиумно страдание,
хазартно те мразя - до слабост,
обичам те - до безрадост.
Ти си моят наркотик,
ти си моята карма... мечтание,
ти си моето скрито ридание.
.......................................
Ядно в строфата надничам,
искам да те залича!
Наркотико мой - съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дита Всички права запазени
Прекрасен стих
