30.09.2008 г., 16:22 ч.

Безумие, наречено Любов 

  Поезия
625 0 3
 

Ти си моят наркотик.

Когато не те видя - агонизирам.

Страдам, не мисля, не виждам,

когато от кожата ти не вдишвам.

Опиянявам се от желание,

гърча се в опиумно страдание,

хазартно те мразя - до слабост,

обичам те - до безрадост.

Ти си моят наркотик,

ти си моята карма... мечтание,

ти си моето скрито ридание.

.......................................

Ядно в строфата надничам,

искам да те залича!

Наркотико мой - съдба!

© Дита Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??