Ти се будиш със други очи,
но не виждаш.
Тишината от думи ехти,
но не казваш.
И сънят под клепача шепти,
но забравяш.
От перваза политат мечти,
но не вярваш.
Не наричай и този сезон
безлюбовен.
Тишината е крехък подслон,
но последен.
Аз не искам да сваляш звезди.
Ще е тъжно.
Затова по-добре ме люби,
но безумно...
© Соня Георгиева Все права защищены