14.06.2014 г., 18:47 ч.

Безумно 

  Поезия
588 0 7

Ти се будиш със други очи,

но не виждаш.

Тишината от думи ехти,

но не казваш.

 

И сънят под клепача шепти,

но забравяш.

От перваза политат мечти,

но не вярваш.

 

Не наричай и този сезон

безлюбовен.

Тишината е крехък подслон,

но последен.

 

Аз не искам да сваляш звезди.

Ще е тъжно.

Затова по-добре ме люби,

но безумно...

© Соня Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??