14 jun 2014, 18:47

Безумно 

  Poesía
589 0 7

Ти се будиш със други очи,

но не виждаш.

Тишината от думи ехти,

но не казваш.

 

И сънят под клепача шепти,

но забравяш.

От перваза политат мечти,

но не вярваш.

 

Не наричай и този сезон

безлюбовен.

Тишината е крехък подслон,

но последен.

 

Аз не искам да сваляш звезди.

Ще е тъжно.

Затова по-добре ме люби,

но безумно...

© Соня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??