Ти се будиш със други очи,
но не виждаш.
Тишината от думи ехти,
но не казваш.
И сънят под клепача шепти,
но забравяш.
От перваза политат мечти,
но не вярваш.
Не наричай и този сезон
безлюбовен.
Тишината е крехък подслон,
но последен.
Аз не искам да сваляш звезди.
Ще е тъжно.
Затова по-добре ме люби,
но безумно...
© Соня Георгиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
