Jun 14, 2014, 6:47 PM

Безумно 

  Poetry
587 0 7

Ти се будиш със други очи,

но не виждаш.

Тишината от думи ехти,

но не казваш.

 

И сънят под клепача шепти,

но забравяш.

От перваза политат мечти,

но не вярваш.

 

Не наричай и този сезон

безлюбовен.

Тишината е крехък подслон,

но последен.

 

Аз не искам да сваляш звезди.

Ще е тъжно.

Затова по-добре ме люби,

но безумно...

© Соня Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??