Ти се будиш със други очи,
но не виждаш.
Тишината от думи ехти,
но не казваш.
И сънят под клепача шепти,
но забравяш.
От перваза политат мечти,
но не вярваш.
Не наричай и този сезон
безлюбовен.
Тишината е крехък подслон,
но последен.
Аз не искам да сваляш звезди.
Ще е тъжно.
Затова по-добре ме люби,
но безумно...
© Соня Георгиева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
