Безумно откровено
БЕЗУМНО ОТКРОВЕНО
Бавно слизам от върха към безкрая си.
И съм спокоен. На рамото с птица.
Даже съм светъл, усмихнат и радостен,
лек, примирен и пречистен.
Не с гордост, повече със чувство за вина
за много дългове и сметки неплатени.
Е, вярно е. Но и аз не се пестях.
Това е вече без значение.
Реквием? По-скоро песничка на славей,
закъснял да отлети със другите навреме.
А може би живял не както трябва
сред звездите и земните проблеми?
Песента му тука е излишна и звучи
фалшиво някак си, обидно, скучно
сред тоя хор на кучешки певци.
Една нещастна славеева участ...
Сигурен съм, че ме сметнахте за фолк-поет,
или смешник, просяк на милостиня.
Аз слизам във гърдите си с угаснал слънчоглед
и с вярата във вечността завинаги.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
