БЕЗУМНО ОТКРОВЕНО
Бавно слизам от върха към безкрая си.
И съм спокоен. На рамото с птица.
Даже съм светъл, усмихнат и радостен,
лек, примирен и пречистен.
Не с гордост, повече със чувство за вина
за много дългове и сметки неплатени.
Е, вярно е. Но и аз не се пестях.
Това е вече без значение.
Реквием? По-скоро песничка на славей,
закъснял да отлети със другите навреме.
А може би живял не както трябва ...