Безумно смущаваш тишината, приятелю
Безумно смущаваш тишината, приятелю.
По вените бавно се свлича лъжата.
Безмълвно поглъщаш ме с поглед, а после
очакваш дъждът да изтрие тъгата.
Искаш да пиеш от мене, приятелю.
Искаш със шепи да грабиш наслада.
Нима не разбра, че не съм като другите.
Просто си тръгнах. Не искай пощада.
Водата рисува в косите ми пламъци.
Горят под клепачите твоите думи.
Безумно смущаваш тишината, приятелю.
Във прах се превръща радостта помежду ни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрия Чакова Все права защищены
