Aug 8, 2007, 8:57 AM

Безумно смущаваш тишината, приятелю

Poetry

864 0 14

Безумно смущаваш тишината, приятелю.
По вените бавно се свлича лъжата.
Безмълвно поглъщаш ме с поглед, а после
очакваш дъждът да изтрие тъгата.

Искаш да пиеш от мене, приятелю.
Искаш със шепи да грабиш наслада.
Нима не разбра, че не съм като другите.
Просто си тръгнах. Не искай пощада.

Водата рисува в косите ми пламъци.
Горят под клепачите твоите думи.
Безумно смущаваш тишината, приятелю.
Във прах се превръща радостта помежду ни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Вирго99 (Ася Толедо)

Боже,колко красиво!Аплодисменти!

2008-05-15T11:51:00+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Ей, страхотна си! Стихът ти е великолепен!
Целувки!

2007-08-11T17:14:30+03:00
blueberry (Димитрия Чакова)

Да разбера така и не можах,
дали е лошо да се вдига прах.
Дали праха предвестник е на буря
или в боклука бърже да го туря!!!

2007-08-11T16:55:28+03:00
Paur (Симеон Дончев)

не вдигай с думите си прах

2007-08-11T13:49:51+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"По вените бавно се свлича лъжата."
Мила приятелко, силно те прегръщам!
Много хубав стих!

2007-08-08T21:16:35+03:00