6 дек. 2004 г., 16:08

Безутешни вълни

1.7K 0 4
Спомени пак заливат лицето
и тъгата блести със своята жар
сърцето ми иска да живее,
но крее в този пожар.

Душата е само едно колело,
което безспир се върти
показва картини далечни
и навява ехиден копнеж.

И пак морето е синьо
и пак съм там на морския бряг
прегърнала тази жива стихия
за да стихнат сълзите в моите очи.

Разбра ме с поглед замислен
то- морето със своята мощ
отне ми сърцето и ме прегърна
за да съм там щастлива под негова власт.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...