Безутешни вълни
и тъгата блести със своята жар
сърцето ми иска да живее,
но крее в този пожар.
Душата е само едно колело,
което безспир се върти
показва картини далечни
и навява ехиден копнеж.
И пак морето е синьо
и пак съм там на морския бряг
прегърнала тази жива стихия
за да стихнат сълзите в моите очи.
Разбра ме с поглед замислен
то- морето със своята мощ
отне ми сърцето и ме прегърна
за да съм там щастлива под негова власт.
© Ива All rights reserved.