Dec 6, 2004, 4:08 PM
Безутешни вълни
Спомени пак заливат лицето
и тъгата блести със своята жар
сърцето ми иска да живее,
но крее в този пожар.
Душата е само едно колело,
което безспир се върти
показва картини далечни
и навява ехиден копнеж.
И пак морето е синьо
и пак съм там на морския бряг
прегърнала тази жива стихия
за да стихнат сълзите в моите очи.
Разбра ме с поглед замислен
то- морето със своята мощ
отне ми сърцето и ме прегърна
за да съм там щастлива под негова власт.
и тъгата блести със своята жар
сърцето ми иска да живее,
но крее в този пожар.
Душата е само едно колело,
което безспир се върти
показва картини далечни
и навява ехиден копнеж.
И пак морето е синьо
и пак съм там на морския бряг
прегърнала тази жива стихия
за да стихнат сълзите в моите очи.
Разбра ме с поглед замислен
то- морето със своята мощ
отне ми сърцето и ме прегърна
за да съм там щастлива под негова власт.
© Ива All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хубав стих!Поздрав!
-
добро е.
-
Знам че не съм много добра но все пак си кажете мнението моля ви
-
Моля ви даите някакви коментари!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
