14 июн. 2011 г., 21:56

Безвремие

872 0 1

Изтъркани идеали и бледи спомени

за разтърсващи чувства…

Изтъркани фрази,

пропити с безверие – незначещи нищо…

Търсиш  смисъла,

а не проумяваш себе си,

уж намираш опора,

после губиш доверие.

Нима не разбирате,

нямаме минало,

нямаме бъдеще!

Живеем в безвремие…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© az Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • как добре те разбирам...
    но това е само миг...а времето порължава своя ход..
    хубаво, замислящо стихотворение..
    сърдечен поздрав..

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...