14.06.2011 г., 21:56 ч.
Безвремие
Изтъркани идеали и бледи спомени
за разтърсващи чувства…
Изтъркани фрази,
пропити с безверие – незначещи нищо…
Търсиш смисъла,
а не проумяваш себе си,
уж намираш опора,
после губиш доверие.
Нима не разбирате,
нямаме минало,
нямаме бъдеще!
Живеем в безвремие…
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
но това е само миг...а времето порължава своя ход..
хубаво, замислящо стихотворение..
сърдечен поздрав..