31 мар. 2009 г., 00:27

Безвремие

962 0 1

Страдания несретни,
копнежи в тъмнината,
желания кокетни,
предателства простими,
морален недостатък.
Измислен свят роди се,
за да залъже днес тълпата,
а боговете недостъпни
пируваха
и се плодяха сред житата.
Години трупаха 
кахъри след кахъри,
убиваха мечтите
за трохи на роба,
внушаваха вина,
вменяваха присъди,
почитаха измислени 
кумири.
Във мислите проникваха,
завъртаха ги,
да са розови,
да бъдат мъдри,
най-вече актуални и модерни.
Да казват всичко,
да бъдат смлени
и достъпни за плебея,
да мачкат всичко борбено
и светло,
да обичат
по свой си начин, 
както те си знаят.
Да са нахални,
многоцветни, 
даже и кичозни,
да са безбожни,
безморални,
невъзможни.
Да тичат срещу вятъра
без смисъл,
да бъдат неразбрани,
вдъхновявщи,
геройски.
Завинаги,
в епоха
нова
на безвремие...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христофор Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Реалност в силна поезия.Поздрави!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...