Страдания несретни,
копнежи в тъмнината,
желания кокетни,
предателства простими,
морален недостатък.
Измислен свят роди се,
за да залъже днес тълпата,
а боговете недостъпни
пируваха
и се плодяха сред житата.
Години трупаха
кахъри след кахъри,
убиваха мечтите
за трохи на роба,
внушаваха вина,
вменяваха присъди,
почитаха измислени
кумири.
Във мислите проникваха,
завъртаха ги,
да са розови,
да бъдат мъдри,
най-вече актуални и модерни.
Да казват всичко,
да бъдат смлени
и достъпни за плебея,
да мачкат всичко борбено
и светло,
да обичат
по свой си начин,
както те си знаят.
Да са нахални,
многоцветни,
даже и кичозни,
да са безбожни,
безморални,
невъзможни.
Да тичат срещу вятъра
без смисъл,
да бъдат неразбрани,
вдъхновявщи,
геройски.
Завинаги,
в епоха
нова
на безвремие...
© Христофор Тодоров Все права защищены