31 mar 2009, 0:27

Безвремие

  Poesía
965 0 1

Страдания несретни,
копнежи в тъмнината,
желания кокетни,
предателства простими,
морален недостатък.
Измислен свят роди се,
за да залъже днес тълпата,
а боговете недостъпни
пируваха
и се плодяха сред житата.
Години трупаха 
кахъри след кахъри,
убиваха мечтите
за трохи на роба,
внушаваха вина,
вменяваха присъди,
почитаха измислени 
кумири.
Във мислите проникваха,
завъртаха ги,
да са розови,
да бъдат мъдри,
най-вече актуални и модерни.
Да казват всичко,
да бъдат смлени
и достъпни за плебея,
да мачкат всичко борбено
и светло,
да обичат
по свой си начин, 
както те си знаят.
Да са нахални,
многоцветни, 
даже и кичозни,
да са безбожни,
безморални,
невъзможни.
Да тичат срещу вятъра
без смисъл,
да бъдат неразбрани,
вдъхновявщи,
геройски.
Завинаги,
в епоха
нова
на безвремие...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Реалност в силна поезия.Поздрави!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...