31 мар. 2020 г., 15:38

Безвремие

941 1 4

 

Спиралата разгъва

стоманените краища

с присъствието на едно

отсъствие.

Гугутката,

изгряла в клоните

отлитна.

Заоблящи се камъните

удрят равномерно

в потока на дъжда.

Денят не знае името си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ирина, благодаря ти сърдечно, мила, за съпричастността!
  • Младен, смятам че надценяваш литературните ми опити и експерименти. Все пак забележително е, че усети в тях влиянието на бургаски автори като Любо и Янчо, близък приятелски кръг на моя покоен съпруг и изключително талантлив поет Стефан Делчев.
  • Да се пише такава поезия е много трудно. Особено в България. Тази лаконична поезия обезсмисля напълно т.нар. римушкова поезия, към която преобладаващата част от българските писачи питаят силен афинитет. Стойността й е в неочакваните сравнения и прозрения. От българските поети, които владеят техниката на такова писане, ще отбележа покойният Николай Кънчев /вечна му памет/, Любомир Захариев /зет на Владимир Свинтила/ и отец Йоан Карамихалев. Радвам се, Бояна, че и ти си напипала тази златоносна жила в поезията и неотклонно я следваш.
  • ...заспива призори
    и сънува слънчеви сърпове,
    които жънат раждането му...

    Обожавам такива безвремия!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...