Безвремие

Поэзия » Свободный стих, Другая

936 1 4

Спиралата разгъва

стоманените краища

с присъствието на едно

отсъствие.

Гугутката,

изгряла в клоните

отлитна.

Заоблящи се камъните

удрят равномерно

в потока на дъжда.

Денят не знае името си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Lilia_Anna (Boyana)

Ирина, благодаря ти сърдечно, мила, за съпричастността!

2020-04-06T19:01:37+03:00
Lilia_Anna (Boyana)

Младен, смятам че надценяваш литературните ми опити и експерименти. Все пак забележително е, че усети в тях влиянието на бургаски автори като Любо и Янчо, близък приятелски кръг на моя покоен съпруг и изключително талантлив поет Стефан Делчев.

2020-03-31T21:33:51+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Да се пише такава поезия е много трудно. Особено в България. Тази лаконична поезия обезсмисля напълно т.нар. римушкова поезия, към която преобладаващата част от българските писачи питаят силен афинитет. Стойността й е в неочакваните сравнения и прозрения. От българските поети, които владеят техниката на такова писане, ще отбележа покойният Николай Кънчев /вечна му памет/, Любомир Захариев /зет на Владимир Свинтила/ и отец Йоан Карамихалев. Радвам се, Бояна, че и ти си напипала тази златоносна жила в поезията и неотклонно я следваш.

2020-03-31T20:47:05+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

...заспива призори
и сънува слънчеви сърпове,
които жънат раждането му...

Обожавам такива безвремия!

2020-03-31T16:43:30+03:00