31.03.2020 г., 15:38

Безвремие

933 1 4

 

Спиралата разгъва

стоманените краища

с присъствието на едно

отсъствие.

Гугутката,

изгряла в клоните

отлитна.

Заоблящи се камъните

удрят равномерно

в потока на дъжда.

Денят не знае името си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Boyana Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ирина, благодаря ти сърдечно, мила, за съпричастността!
  • Младен, смятам че надценяваш литературните ми опити и експерименти. Все пак забележително е, че усети в тях влиянието на бургаски автори като Любо и Янчо, близък приятелски кръг на моя покоен съпруг и изключително талантлив поет Стефан Делчев.
  • Да се пише такава поезия е много трудно. Особено в България. Тази лаконична поезия обезсмисля напълно т.нар. римушкова поезия, към която преобладаващата част от българските писачи питаят силен афинитет. Стойността й е в неочакваните сравнения и прозрения. От българските поети, които владеят техниката на такова писане, ще отбележа покойният Николай Кънчев /вечна му памет/, Любомир Захариев /зет на Владимир Свинтила/ и отец Йоан Карамихалев. Радвам се, Бояна, че и ти си напипала тази златоносна жила в поезията и неотклонно я следваш.
  • ...заспива призори
    и сънува слънчеви сърпове,
    които жънат раждането му...

    Обожавам такива безвремия!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...