Lilia_Anna (Boyana)
133 529
31.03.2020 г., 15:38 ч.

Безвремие 

  Поезия » Свободен стих, Друга
571 1 4

 

Спиралата разгъва

стоманените краища

с присъствието на едно

отсъствие.

Гугутката,

изгряла в клоните

отлитна.

Заоблящи се камъните

удрят равномерно

в потока на дъжда.

Денят не знае името си.

© Boyana Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ирина, благодаря ти сърдечно, мила, за съпричастността!
  • Младен, смятам че надценяваш литературните ми опити и експерименти. Все пак забележително е, че усети в тях влиянието на бургаски автори като Любо и Янчо, близък приятелски кръг на моя покоен съпруг и изключително талантлив поет Стефан Делчев.
  • Да се пише такава поезия е много трудно. Особено в България. Тази лаконична поезия обезсмисля напълно т.нар. римушкова поезия, към която преобладаващата част от българските писачи питаят силен афинитет. Стойността й е в неочакваните сравнения и прозрения. От българските поети, които владеят техниката на такова писане, ще отбележа покойният Николай Кънчев /вечна му памет/, Любомир Захариев /зет на Владимир Свинтила/ и отец Йоан Карамихалев. Радвам се, Бояна, че и ти си напипала тази златоносна жила в поезията и неотклонно я следваш.
  • ...заспива призори
    и сънува слънчеви сърпове,
    които жънат раждането му...

    Обожавам такива безвремия!
Предложения
: ??:??