Безвремие
Спиралата разгъва
стоманените краища
с присъствието на едно
отсъствие.
Гугутката,
изгряла в клоните
отлитна.
Заоблящи се камъните
удрят равномерно
в потока на дъжда.
Денят не знае името си.
© Boyana All rights reserved.
Mar 31, 2020, 3:38 PM
Comments
Comments
-
-
Младен, смятам че надценяваш литературните ми опити и експерименти. Все пак забележително е, че усети в тях влиянието на бургаски автори като Любо и Янчо, близък приятелски кръг на моя покоен съпруг и изключително талантлив поет Стефан Делчев.
-
Да се пише такава поезия е много трудно. Особено в България. Тази лаконична поезия обезсмисля напълно т.нар. римушкова поезия, към която преобладаващата част от българските писачи питаят силен афинитет. Стойността й е в неочакваните сравнения и прозрения. От българските поети, които владеят техниката на такова писане, ще отбележа покойният Николай Кънчев /вечна му памет/, Любомир Захариев /зет на Владимир Свинтила/ и отец Йоан Карамихалев. Радвам се, Бояна, че и ти си напипала тази златоносна жила в поезията и неотклонно я следваш. -
...заспива призори
и сънува слънчеви сърпове,
които жънат раждането му...
Обожавам такива безвремия!
Editor's choice
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
