valia (Валя Митова)
87 441
20 июн. 2007 г., 21:49

Безвремие 

  Поэзия
484 0 3
Затварям очи и отлитам нанякъде,
без път и посока в безвремие ничие.
Съграждам си кули от мойте безмислици.
И търся утеха в погледи чужди.
Вървя и не спирам дори на чeрвено.
Подканям съдбата крак да подложи,
да падна дано се съвзема,
от удара на асфалта,
да стена,
а не от безсилие милост да моля,
да мога дори да крещя,
 да се смея, дори ако щете ,
а не в някакво безвремие ничие безмълвно,
тихо аз да линея...

© Валя Митова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??