Безвремие
Затварям очи и отлитам нанякъде,
без път и посока в безвремие ничие.
Съграждам си кули от мойте безмислици.
И търся утеха в погледи чужди.
Вървя и не спирам дори на чeрвено.
Подканям съдбата крак да подложи,
да падна дано се съвзема,
от удара на асфалта,
да стена,
а не от безсилие милост да моля,
да мога дори да крещя,
да се смея, дори ако щете ,
а не в някакво безвремие ничие безмълвно,
тихо аз да линея...
без път и посока в безвремие ничие.
Съграждам си кули от мойте безмислици.
И търся утеха в погледи чужди.
Вървя и не спирам дори на чeрвено.
Подканям съдбата крак да подложи,
да падна дано се съвзема,
от удара на асфалта,
да стена,
а не от безсилие милост да моля,
да мога дори да крещя,
да се смея, дори ако щете ,
а не в някакво безвремие ничие безмълвно,
тихо аз да линея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Митова Всички права запазени
