Безвъзвратно
Раменете ми пак потреперват безмълвно.
Взе ми лятото, слънцето взе!
И в прозореца есенни мълнии
днес отпускат смирено криле.
Каза ми нещо - какво - не запомних.
Ала света ми изведнъж опустя,
щом се спусна над мен небосклона
и обрамчи света в тъмнина.
И защо да говоря, кажи ми?
От предишното само спомен изгря -
една недокосната, недостижима,
преизмамна половинка дъга...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Гюзелева Все права защищены