Безвъзвратно
Раменете ми пак потреперват безмълвно.
Взе ми лятото, слънцето взе!
И в прозореца есенни мълнии
днес отпускат смирено криле.
Каза ми нещо - какво - не запомних.
Ала света ми изведнъж опустя,
щом се спусна над мен небосклона
и обрамчи света в тъмнина.
И защо да говоря, кажи ми?
От предишното само спомен изгря -
една недокосната, недостижима,
преизмамна половинка дъга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Гюзелева Всички права запазени
