9 февр. 2025 г., 07:11

Безвъзвратно

488 0 0

Правя всичко – без остатък,

без да искам и без дълг.

Приемам те такава – крехка,

буря, пламък, светъл лъч.

 

Показвам ти – с очи, с ръцете,

с всяка дума, с всеки жест,

че любовта не е победа,

а дом, в който да си днес.

 

Но ти… докато те обгръщам,

докато с теб градя света,

ме режеш тихо, без да слушаш,

без дори да мигнеш слабо.

 

Гледаш ме – очи в очи,

а всъщност няма те отдавна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Алексиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...