9 февр. 2025 г., 07:11

Безвъзвратно

494 0 0

Правя всичко – без остатък,

без да искам и без дълг.

Приемам те такава – крехка,

буря, пламък, светъл лъч.

 

Показвам ти – с очи, с ръцете,

с всяка дума, с всеки жест,

че любовта не е победа,

а дом, в който да си днес.

 

Но ти… докато те обгръщам,

докато с теб градя света,

ме режеш тихо, без да слушаш,

без дори да мигнеш слабо.

 

Гледаш ме – очи в очи,

а всъщност няма те отдавна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Алексиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...