Правя всичко – без остатък,
без да искам и без дълг.
Приемам те такава – крехка,
буря, пламък, светъл лъч.
Показвам ти – с очи, с ръцете,
с всяка дума, с всеки жест,
че любовта не е победа,
а дом, в който да си днес.
Но ти… докато те обгръщам,
докато с теб градя света,
ме режеш тихо, без да слушаш,
без дори да мигнеш слабо.
Гледаш ме – очи в очи,
а всъщност няма те отдавна.
© Веселин Алексиев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
