Правя всичко – без остатък,
без да искам и без дълг.
Приемам те такава – крехка,
буря, пламък, светъл лъч.
Показвам ти – с очи, с ръцете,
с всяка дума, с всеки жест,
че любовта не е победа,
а дом, в който да си днес.
Но ти… докато те обгръщам,
докато с теб градя света,
ме режеш тихо, без да слушаш,
без дори да мигнеш слабо.
Гледаш ме – очи в очи,
а всъщност няма те отдавна.
© Веселин Алексиев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
