Правя всичко – без остатък,
без да искам и без дълг.
Приемам те такава – крехка,
буря, пламък, светъл лъч.
Показвам ти – с очи, с ръцете,
с всяка дума, с всеки жест,
че любовта не е победа,
а дом, в който да си днес.
Но ти… докато те обгръщам,
докато с теб градя света,
ме режеш тихо, без да слушаш,
без дори да мигнеш слабо. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up